Херта Мюлер - коя е тя?

Този въпрос обиколи света минути след обявяването на тазгодишния автор, отличен с Нобелова награда за литература. Ден по-късно американските медии реагираха сдържано или с изумление. “Herta Who?”, попита в заглавието си «Entertainment Weekly» миналия четвъртък в онлайн изданието си и нарече Херта Мюлер една почти непозната писателка. С обяснимо разочарование реагираха и множество други американски медии, Ню Йорк Таймс обърна внимание, че само четири нейни творби са преведени на английски, но и малкото преведени не се радват на особен интерес от страна на американската публика. Америка очакваше тази година американски автор да бъде отличен - Томас Пинчон, Филип Рот и Джойс Кeрол Оутс, и защо пък де дори Боб Дилан - последният заради високото ниво на лирическите си текстове.

Ние сме Нобел!

Първата реакция на немската преса беше спонтанната радост от това, че е отличен немски автор. “Ние сме Нобел!” - триумфираха коментиращите из немските литературни сайтове и форуми, приписвайки заслугата на целокупна Германия. Херта Мюлер, това вече знае целият свят, е малцинствена германка от областта Банат в Румъния. Дори кметът на банатското село Ницкидорф, родното място на Херта Мюлер, получи няколко минути слава. И това е прекрасно - най-после някой обърна погледа си към едно от многото забравени места в Европа, в които сякаш времето е спряло, появиха се снимки от училището на Херта Мюлер, класните стаи още се отопляват с чугунени печки - какво ли не извадиха жълтите вестници покрай Нобеловата награда. Сега даже още по-бързо ще се съберат средства за ремонта на църквата с Ницкидорф. Чудесен страничен ефект от Нобеловата награда за литература.

Изданията се надпреварваха в Германия да изтъкват изящния език, блестящите метафори и дитанцирания поглед на авторката върху страданията и ужасите по времето на режима на Чаушеску, объщахa особено внимание върху поетичността в творбите на Херта Мюлер.

Самата Мюлер по време на първата пресконференция беше видимо изненадана и щастлива, дори леко смутена от внезапния интерес към нейната личност. Тя не е медиен човек - те е един скромен автор, напълно лишен от суета, дори като че твърде малко скандален и прекалено обикновен, за да бъде обект на медийно внимание за по-дълго.

Именитият немски литературен критик, 89-годишният Марсел Райх-Ранитски, алфата и омегата на литературната критика в Германия, отказа да коментира избора на шведската академия. “Не ми се говори за Херта Мюлер” - беше неговият коментар. Известно е, че Марсел Райх-Ранитски от доста години залага на Филип Рот. На въпроса дали е разочарован, че Рот отново не бе отличен, Марсел Райх-Ранитски отговори: “Години наред виждам как той не получава отличието. А пък и очаквах тази година да наградят жена.”

Писателят Гюнтер Грас, който бе отличен с Нобеловата награда за литература през 1999, пък заяви, че е много доволен от избора на Херта Мюлер, макар самият той да е имал друг фаворит - а именно израелския писател Амос Оз.

Германският канцлер Ангела Меркел също побърза да честити високото отличие - разбира се, Нобеловата награда също е политика.

Интересно ми е дали госпожа Меркел наистина е чела нещо от Херта Мюлер?

Вероятно не. Факт е, че дори в Германия Херта Мюлер не се радва на широка популярност. Или по-точно - до скоро не се радваше на такава. Само няколко часа след обявяването и за нобелист, голяма част от нейните книги бяха изкупени и не бяха в наличност в каталозите на онлайн книгоразпространителите. Ефектът е още по-силен отколкото други години след обявяването на нобеловата награда, тъй като става дума за немска писателка и при това твърде непозната. Някак не е салонно от миналата седмица да не си чувал за Херта Мюлер. Но само няколко дена след фойерверките започна да настъпва и отрезвяването.

Всекидневникът “Ди Цайт” излезе с критичен материал на небезизвестната журналистка и критичка Ирис Радиш, озаглавен “Против Херта Мюлер - кич или световна литература”.

Радиш определя последния роман на Херта Мюлер, описващ депортацията на банатските германци след края на Втората световна война в изправителни лагери в Украйна, като натруфен, дори парфюмиран, служещ си с метафори и образи, типични за литературата на 19 век - луни, залези, натруфени сравнения, дразнеща лиричност…

Спирам. Не мога да съдя за романа, не съм го чела - и днес не можах да се добера до романа с матафоричното име “Atemschaukel”. Самото заглавие на романа е трудно преводима метафора - може би “Люлка на дъха”, на английски са избрали заглавието: “Всичко, което притежавам, нося със себе си” (това е първото изречение).

Романът, заедно с още 5 други немски романа, беше номиниран и за “Бухпрайз” - престижната награда на книгоразпространителите в Германия за немски роман на годината, награда, която се дава ежегодно по време на Франкфуртския панаир на книгата през октомври. Е, книгоразпространителите предпочетоха друг роман. По повод на Панаира на книгата пък немският интернет портал Либрека, предлагащ електронни книги, предоставя всеки ден по една книга безплатно за сваляне. Вчера Либрека предостави нашумелия роман на Херта Мюлер за безплатно сваляне. Още сутринта сайтът се сгромоляса поради огромния интерес и до вечерта беше абсолютно невъзможно да се изтегли книгата.

Ето така не успях да се добера до ценния ръкопис. Да видим дали в градската библиотека ще е останал екземпляр и за мен. Все още не мога да се реша да си купя тази книга.

В края една не дотам добра новина - Херта Мюлер е отменила всичките си четения за непределно време. Официалното съобщение е, че тя е изгубила съзнание във вторник в резултат на напрежението през последните дни. Но изглежда не е така безобидно - говори се, че е тежко болна. Каквото й да я е сполетяло, нека й пожелаем скорошно оздравяване и сила, да се изправи срещу критиката. И да си пожелаем бърз и скорошен превод на романите й на български, за да знаем за какво говорим.

Сходни публикации:

1. За Франкфуртския панаир на книгата 2009
2. “18 % Сиво” на Захари Карабашлиев - първият български американски роман
3. “Поп музика от Пайала” - един суров роман от севера ни учи на толерантност и търпимост
4. Рамзи Насър е новият национален поет на Холандия и Фландрия
5. 11. Printemps des Poètes