Рагтайм

Ако избърша стъклото от дъжда
ще имам небе и улица.
Но как се разчупват
на хляб и любов?
Вълнуващо. Без сълзи.
Кръст на семафора и забравяш
праха по драцената,
стъргалото за моркови
таратора, маслините.
Гали те смехът на лятото.
Домът му е мида.
А, дали луната е яйце?

Хапещо не
в непроницаемо ухо.

Любов е.

След водата, далечен маяк
подстрекава в смешно зелено -
непременно погали гъбите
по слънчевите шапчици…

Това е един лЕКСПе:1/септ2009 текст на Екатерина Любкова.

Сходни публикации:

1. лЕКСПе на Лили Спасова
2. 23,3% от Ина Иванова - текст от лЕКСПе:1/септ2009
3. Der Mond (de) - Луната (бг)
4. Премиера на стихосбирката на Вера Балева - “Прелита гълъб”