Четири опита за бягство

от Ина Иванова

Неделя сутрин, ден след като е счупил онази любов, си забранява лятото, мидичките му, небето, с всичките му там луни, дъжда, който не, не е сълзи, както се пее в една възстаричка песен, вълнувала майка му.

У дома, сред прах, драцени, хляб, вода и непроницаеми стъкла, му става непоносимо.

После докретва до следващата неделя – онази, в която има безкрайна улица. В септемврийско зелено. Едно време са й викали “стъргалото”. Смешно! Смешно и далечно, като смеха й… Никакви сантименти обаче!

Той пресича, в далечината излишно присветва семафор. Подстрекава го да избяга. Когато тя си тръгваше, влакът изтрещя с хапещ ухото звук. Точно в най-слънчевото пладне.

В третата неделя главата му вреше като яйце, светофарите напомняха кръстове…
Безполезно е да упражнява логиката си с “ако” и “дали”, думите са просто маяк в тъмното, импровизации върху рагтайма, който никой вече не слуша. Той избърсва темето си, сякаш да погали трийсетгодишната плешивина, несвикнала на шапки.

Непременно ще я забрави!

Например сред шаренията на пазара – сред моркови, гъби и краставици, които цяло лято са ставали на таратор. Тя обичаше таратор. И маслини.

В четвъртата неделя просто живее. И сякаш няма нищо наоколо.

Това е един лЕКСПе:1/септ2009 текст.

Сходни публикации:

1. лЕКСПе на Екатерина Любкова
2. лЕКСПе на Лили Спасова
3. Издателство “Арс” открива годишната си продукция с два сборника с разкази
4. Премиера на новата поетична книга на Божидар Пангелов “Човекът, който…”
5. “Поп музика от Пайала” - един суров роман от севера ни учи на толерантност и търпимост