Романът “Апостолоф” - пошла литература с фашистки пароли
За тази книга е по-добре да се мълчи. Не че това не е един изящен роман. Не че е и скандален. Той е просто отвратителен.
Романът “Апостолоф” описва сложните фамилни взаимоотношения между баща и дъщеря сред кулисите на една омразна, разрушена и всяваща страх страна, каквато за героинята на романа е България. Един роман на омразата и разчистване на сметки с родината на бащата - авторката не прикрива това. В същото време романът безпощадно описва абсурдните, трагикомични проявления на живота в България през погледа на външен наблюдател. Журито оцени в романа изящната езикова игра.
Дотук всичко добре, ако не бяха грозното всяване на човекоомраза. Спало ли е журито? И какво подскачат български родолюбци, непрочели книгата, а подочули тук и там някакви извадки в лош превод. Авторката си служи често в романа , открито или завоалирано, с неонацистки идеи, например когато говори за генетично необлагородените българи, които са дребни и трътлести. На всичко това тя противопоставя ценностите и напредничавостта на швабската си баба.
Някои нарекоха романа черна комедия. Аз не открих нищо комично в това да се къпя в ролята на читател в словесната омраза на авторката, често плод на чисто тесногръдие и еснафщина. Журито нарече романа антиедипов. Може би група недочели лит. титани се кефят на простотия, понеже рядко се среща толкова много романизирана отрова на такова добро езиково и композиционно ниво.
Повярвайте, не говоря от сляп патриотизъм. Когато говори за реалната разруха, авторката не казва нищо ново, не разкрива нищо, което да е по-страшно от новините в сутрешния вестник. И нейната омраза не е насочена само към България, имала нещастието да е родина на омразния й баща, а към всеки човек, попаднал в полезрението й. Единствено кучетата са достойни за симпатиите на авторката.
Не бих прочела романа докрай, ако не бях твърдо решена да разбера дали коментарите на обидени българи са основателни. Не са основателни. Книгата е просто романизирана психотерапия на една травматизирана личност, имала щастието да носи писателски талант. И добре че Сибиле Левичароф написа книга. Вероятно, ако беше решила да направи политическа кариера, с тази травма, от нея би станал диктатор, решил да потъпче част от човечеството, неотговаряща на морални и естетически критерии на авторката.
По повод дискусията дали името на авторката на български да се изписвало Левичаров или Левичароф - книгата дава отговор и на този въпрос. Авторката заявява към края, че изписването с наставката -оф придавало динамика на имената. В романа тя употребява и двата вида изписване. Замислих се защо и каква е системата. И според мен няма никакво съмнение, че това е една от онези закодирани расистки послания, с които романа прелива. Забележете - с наставка -оф се изписват в романа имената на “достойните”, според авторката, българи - нейното, това на другите деца с български бащи в Германия и на самия Апостолоф. Останалите имена на омразни роднини и средно-статистически, генетично необлагородени българи имат честа да носят наставка -ов.
Заменете всяка дума “българин” в романа “Апостолоф” с “евреин” или “негър” и романът ще бъде моменталически забранен, а авторката - подсъдима.
Моля, обърнете внимание - това е книга със завоалирани фашистки пароли. Стига сте грачили как обиждала България - от това Сибиле Левичароф се превива от жлъчен смях как е изхитрила всички.
Ако сте решили да четете романа, предупреждавам - след последното изречение човек се чувства толкова омърсен в омраза, че му се ще никога да не е посягал към тази книга.
Обикновено давам оценки на прочетените от мен книги. Тази ще остане без оценка. Унизително е просто да я нареждам до други романи.
Сходни публикации:
- Романът “Апостолоф” отличен на лайпцигския панаир на книгата
- Романът “Слава” на Даниел Келман - един постмодерен роман 2.0?
- “Улица без име” - един сполучлив пътепис
- Издателство “Арс” открива годишната си продукция с два сборника с разкази
Wow… просто не предполагах, че ще е толкова… омразна. Очаквах да видя твоето ревю, защото писането ти е винаги балансирано, но щом и ти го виждаш така, значи наистина. Тесногръдие и еснафщина е окончателната присъда за една книга за мен. Нищо не би я спасило ако е тесногръда и еснафска, и отгоре на това на фона на светлия пример на една швабска баба-героиня.
Размишльотинке, ами, може да съм крайна с случая. Размислих дали да не приема романа за добър, заради безспорните му литературни качества. Трудно е такова решение в този конкретен случай. Помислхих си да се чувсствам толкова омърсена след прочита, ако не бях израснала в България, ако бях примерно - перуанка или норвежка и погледнех със съвсем неутрално око. Мисля си, че е доста трудно да слушаш над 200 страници мърморене на леличка, която няма никакво желание да погледне извън рамката на стереотипите. Романът звучи наистина като отмъщение към българската рода, какво ли са й сторили? Стана ми мъчно за бабата и дядото, за лелите и всички хора, които (знаеш как е :)) са обсипали с внимание и милувки едно интровертно дете. Левичароф описва и посещението си при виден мафиот - чудесно, обаче омразата и подигравките са на всички нива и към всички българи като цяло. Напомни ми на булевардните вестницици (например ежедневникът “Билд” с големите, скандални снимки на първа страница), в които лесно и безразсъдно се правят обобщения и популистки изказвания. От време не време си мислех - горкото дете, но с последните няколко изречения просто ми се скъса и последната нишка търпимост.
Абе, гадна книга. Но всяко чудо за три дни, Лайпцигския панаир ряпа да пасе с този си избор
Ако ми попадне една книга за (примерно) Афганистан, която е като тази, бих се отвратила също толкова. Колкото и да е ужасна една държава, ако идеята ти е просто да кажеш че тя е генетично увредена, с всичките си гадни жители без нито едно малко изключение, това вече не е роман. Губи си смисъла на роман и е нещо друго, за което загатваш ти.
Редовно слушам “Дойче веле” (на български). Една сутрин попаднах на интервю за въпросната книга, което ме смути - както заради острият тон на водещата (Маринела Липчева), така и заради отговорите на авторката. След този отзив в “Арт ехо!”, всъщност си обяснявам доста неща. Ето и линк към интервюто:
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4084789,00.html
milev, (жоро? :)), благодаря за коментара! И аз бях попадала на интевюто и на мен ми се стори доста… нервно. Но според мен Липчева не беше намерила най-подходящите цитати. Всъщност повечето хора се сърдят заради няколкото там фрази, които обикалят из блоговете (при това в доста произволен превод), от което си личи, че повечето хора не са чели книгата, а се сърдят по задължение.
Хубавото на цялата история е, че тази книга ще си потъне в забрава и никой повече няма да й обърне внимание. А още по-хубавото е, че Левичароф се е излекувала, надявам се, от травмата си с написването на този роман и ще има повод да напише в бъдеще нещо наистина добро. Ще следя с интерес.
Без да изпадаме в подозрения, но книгата е спонсорирана от фондация Роберт Бош. Това се вижда на страницата й. Освен това е в една група с пътеписи и изобщо разкази за бивши немски територии или населени с немци земи в Източна Европа. Има роман за судетските немци, подобни аспекти в Румъния, Хърватия и пр. страни. Може нещо да пропускам, но реваншистката тенденция е много ясна.
За нас какво друго да напише- немският интерес явно е да ни насаждат малоценност и експериментират на наш гръб облъчвайки тотално обществото с негативни послания. Нищо ново.
Така, че това си е литературна поръчка /поне съвсем в началото/ и е жалко, че наистина не се намира неправителствена организация да я съди за мизантропия и откровено антихуманни послания.
Инак наистина е по- добре да се избива така един комплекс отколкото да се хващат за пушките немците. Пази боже.
Здравейте, Владо, благодаря за коментара.
Цитат:
“За нас какво друго да напише- немският интерес явно е да ни насаждат малоценност и експериментират на наш гръб облъчвайки тотално обществото с негативни послания.”
Е, тук малко крайно ми се струва това изказване. Всъщност, книгата изобщо не е писана за българска аудитория, а немската проявява от своя страна един слаб интерес към книгата. Фондацията Робърт Бош едва ли си е поръчала смазваща книга, просто Левичароф такава им е написала. Аз си мисля, че тя не би написала нищо за България, ако не й бяха платили тези “вредни”
Здравейте, Vlado,
Не мисля, че трябва да се правят прибързани и грандиозни обобщения (доколкото разбирам, точно това е направила и Левичаров в романа си) за някакъв великогермански реваншизъм. Доколкото съм запознат и се интересувам от история (включително на Германия след Втората световна война) германците отдавана са преодолели - и политически, и ментално - всякакъв национализъм. Изключение правят незначителни, маргинализирани групи, при които комплексите за непълноценност пораждат необходимостта от идентификация с подобни идеи.
А в случая наистина може би става въпрос не за друго, а за един вид самолечение.
Здравей Милев,
Аз съм привърженик на добрия вкус и ме дразнят такива събития. Особено когато получават и награди.
Политическата коректност също е важна, а тя грубо е пренебрегната.
Германците напоследък явно се плъзват по езикови ефекти, формата и други стилистични, но не толкова съдържателни характеристики. На времето Томас Ман сравнявайки германската и австрийската литература беше обърнал внимание, че по стил, финес и вкус, които не са качества без значение, австрийската литература истински превъзхожда немската. Дълбокото съдържание и философска нагласа си оставаха немското оръжие…
А днес дават награда на Левичарофф… Пълно отрицание на всичко плюс лош вкус и само едни външни ефекти…
Ще призная, обаче, че не съм чел произведението, а само рецензии. Но някои цитати ме шокираха.
Коментар
Категории
Етикети
Апостолоф Божидар Пангелов Бродягите Васил Константинов Весела Кучева Въздухът около пеперудата Даниел Келман Иван Христов Ина Иванова Ингер Кристенсен Кьолн Меглена Боденска Микаел Ниеми Панаир на книгата Петър Чухов Петя хайнрих Поп музика от Пайала Свети Валентин Тед Кусър Трифон Зарезан Турнедал джаз лЕКСПе лауреат национален поет поезия поет посмодернизъм премиера проза роман слава 01 2.0 11. Printemps des Poètes Bozhidar Pangelov bulgarische lyrik Hasymo Ivan Hristov Kinsmen lit.COLOGNE Petja Heinrich Ramsey Nasr Rudresh Mahanthappa Wessela KutschewaRelated Posts
Сходни публикации:
Архиви
Потърсете публикация
Връзки
Служебни
Скорошни коментари
Most Commented
Скорошни публикации