ехото

Сънувам, че съм мореплавател. Прехвърлям се от кораб на кораб, все имам път нанякъде.

Сънувам също, че в плочките на подлеза на Ректората са вградени части от златни часовници. Подлезът в съня ми е малко по-различен от този в реалността. Входът към подлеза е облят от слънчева светлина и златните вградени часовници блестят. Като фосилни находки са. На заден план се вижда Паметникът на съветската армия и Витоша, като маркери на мястото, за да не избяга сънят към други места.

Не знам каква е връзката между мероплавателя и вградените златни часовници, но усещам че са части от някаква друга история, която остава неразказана.

Сънувам, че е валяло изобилно в този тих квартал. Каменните пътища към входовете на полуподземните гаражи пред еднофамилните къщи са изпълнени с вода и са се образували езерца.

Момичето е босо и си играе на брега – хвърля тежък камък в едно гаражно езеро. Наблюдавам с удивление и тревога как то тръгва да върви към хвърления камък. Но скоро се упокоявам, че езерото не може да е дълбоко, та това е само наводненият път към входа на гаража. Харесва ми, че това момиче върши точно това – навлиза в хладната вода. Знам, че водата е хладна.

Естетиката на тази гледка превзема целия ми сън. Това е изживяване на неоспоримо красивото.

Сънувам, че на някакво литературно четене, на което трябва да чета и аз, мое задължение е също да нагостя дошлите на премиерата. За тази цел трябва да затопля една прекрасна солена скаридена торта в микровълновата. Докато ми дойде редът да чета, трябва да съм се справила и със сервирането. В момента четат други своите текстове. Тората се върти в микровълновата, а аз я наблюдавам през стъклото. Внезапно тората избухва. Опитвам се да спася накак положението – разпределям остатъка в купички, нарязвам допълнително зеленчуци, украсявам паничките. Времето напредва. Ето че съм на ред да чета, но аз не съм готова. Оправдавам се някак си, хората са добронамерени. Издатетят се задава към мен и се опитва шеговито да ме щипне по бузите като че съм детенце. Но не успява за защипе нищо – бузите ми са хлътнали и неговият опит за шега увисва неловко.

Сънувам, че над София се издигат аплийски зъбери. Все едно този град е полегнал в подножието на величествен, застрашителен, син връх. Това е Матерхорн. Да! Но къде е отпуснатата, блага Витоша?

Сънувам също, че се озовавам на топъл гръцки остров – любимо място за почивки на много мои приятели. Но има нещо крайно смущаващо в тишината и следобедния пек. Сред тревите се шмугват змии. Една е особено опасна. После опитвам да се скрия в къщата, чиято врата не се затваря плътно. Тук, на този остров, няма място за уединение, няма истински подслон. Всечки се веселят, пият и някак не им пука за нищо. Опитвам се да се движа тихо, промъквам се някак си, но усещам, че змията ме следи. Наблюдавам из тревите епични сцени – змии, кръв, разкъсани животни. наблюдавам вкопчените в борбата заек и питон. Красиво е, въпреки цялото си мракобесие.

Съвнувам, че ме пита как се казвам.
„Мая“, отвръщам аз.
„О, наистина ли? Какво прекрасно име!“, казва ми тя. Жената изписва МАЯ.
Изпитвам задоволство и топлина. Тя действително разбира и се радва на името ми. Не е просто само любезна.

Сънувам, че разглеждам тефтерче на Макс Фриш, в което той е правил цветни илюстрации, по-скоро карикатури. На една от илюстрациите – автопортрет – той самият крачейки с обувки на тъпи токчета. Но токчетата са от метални цедки, от онези, които са запушалки на канала в мивката.

Сънувам, че ми остават само два бода, докато си избродирам цялостно ръката. Избродираната ръка изглежда е нещо съвсем естествено в този сън. Сякаш повечето хора се мотаят на тази земя с избродирани ръце. Взимам иглата и конеца и довършвам бродерията. Прокарвам иглата през върха на палеца. Не боли изобщо, нито пък има кръв. Усещането е като да си реже човек ноктите и изпълнението на тази процедура има делничен характер. Все пак съм облекчена, когато бродерията свършва. Въздишам освобождаващо, раздвижвам ръката си и това е.

Сънувам, че живея в Латвия. Това е първият ми ден в новото жилище. Отварям прозорците. Первазите са отрупани с растения. Изгледът е към вътрешния двор. Изведнъж през прозореца са шмугват змии, които преценявам като силно отровни. Различни видове змии. Около мен има и други хора, приятели разни, които ме поучават, че то така било в Латвия, има змии много, трябва да се внимава, особено с отварянето на прозорци, защото гнездят из саксиите.
Continue reading →

Сънувам, че излизам навън из един лунен пейзаж. Кално, с мижава или почти никаква растителност наоколо. Небето – мрачно. Може би е малко след залез, когато тъмнината ненапълно е изличила контурите на предметите.
Continue reading →

Събувах, че по краката ми са изписани пароли, ужасни пароли! Правени са сметки. Теглени са черти, всичко прилично и подредено, с някаква ужасна бюрократична преданост към чистите сметки. Изчислявани са годините на нещо. Като такуировки тънко под кожата ми.

Continue reading →